"Нещо"
Написаното тук може би ще ви прозвучи депресантско или реалистично, песимистично или оптимистично..
Написаното тук може би ще прозвучи нелогично, асоциално, забавно, тъжно или пък напълно първично - незнам, това всичко си е във вашите глави, пък и не ме интересува..
Написаното тук може би ще накара някои да се замислят, да не го дочетат, трети пък ще изпуфтят и ще оплюят автора му или пък ще им хареса, а може би дори ще промени нещо.. и това не ме интересува..
Написаното тук е написано тук за да спре и то да ме интересува, защото както всички знаят, когато една мисъл се върти в нечия глава тя мисли за нея, докато тази мисъл не излезне под някаква форма на "Бял свят". Едва тогава тази мисъл ще спре да вълнува създателя си.. А мислите са важно нещо в нашия живот.. те ни различават от животните..когато ги има изобщо...
Всеки един от вас, от нас, от тях поне веднъж в живота си ( най-малко ) си е задавал разни въпроси, които винаги са леко смущаващи, че и понякога силно опасни за крехката ни психика.. Въпроси от типа на "Кой съм аз?" "Какво правя?" Защо го правя? Какъв е смисъла? Това ли му е цялата философия на живота? Къде е истинското?
И така, докато си пътувах в трамвая почнах и аз да се питам такива неща.. Какъв е смисъла на живота и за какво се бори всеки един от нас.. Дааа, едни се борят да им е весело, втори за голямата любов, трети за пари, четвъртите и те незнаят за какво точно, пети пък изобщо не си тормозят мозъка да мислят, хеле пък да мислят защо мислят.. :)
Повечето от хората в трамвая и на улицата обаче са се преборили и са станали по нещо.. Нещо голямо, нещо малко, нещо русо.. нещо комунистическо, нещо лъскаво, нещо забавно, нещо наивно, нещо черно, нещо хитро, умно, лицемерно, нещо болно, нещо уморено, нещо мъдро, малко прелестно нещо...още едно малко прелестно нещо с балонче в ръка..
Даа, живота е нещо, а смисъла му е нищо... Нищо...
Реално погледнато почти всяко нещо, което правим е безсмислено с ясна цел, но без реален смисъл вложен в нея.. смисъл, който наистина да си струва усилията... Учим за да работим работа, която ще ни отдалечава от важните неща в живота, работим за да имаме пари, които държавата ще си вземе по един или друг начин.. Слагаме улични украси за празниците, които никак не успяват да скрият голямата смрад, която виси над града ни, заради мизерията и безпаричието. Украса, която кара хората да се усмихнат или да се замсилят, че сметките за тока, парното водата ще поскъпнат догодина..
Загрижени за бъдещето и с носталгията по миналото забравяме да живеем днес и губим настоящето..
А къде е смисъла на всичко и има ли изобщо смисъл всичкото?:)
Света навън е като пазар за книги, само че книгите са душите на хората. Някои от тях са с пожълтяли корици, други са лъскави бели и празни.. трети са до толкова изписани, че и кориците са запълнени и няма празно място, където този, който я чете да седне и да си почине.. А ти купуваш и четеш и когато я изчетеш, я захвърляш на рафта да събира прах... Прах, които с времето става все повече и изтрива написаното в душата на човека.. Дали ще си ти , дали ще е държавата или нещастен случай това няма значение... Важното е, че си написал нещо..
Човекът е нещо, а смисъла му е нищо.
И все пак всички ние – хората тук в трамвая, тези който чакат на светофара, онези долу в подлеза са част от нещо, което пък е част от друго нещо. Нещо...
И в даден период от живота си ще има моменти, в които ще искаш да крещиш, да псуваш и да викаш колкото ти държи гърлото: "Какво стана с мен? Какво стана с мечтите ми? Защо трябва да платя за тях с цената на човещината в мен? Искам си мечтите обратно! Ограбен съм.. Нямам нищо и съм сам... "
А на другия ден, когато се събудиш ще погледнеш слънцето ще се усмихнеш на красотата на природата и ще откриех колко приятен е въздуха и какво “Нещо” е това живота.
А ти, скъпи ми читателю, който упорито стигна до финалното изречение на тази творба, ти не се притеснявай,
ти винаги ще бъдеш “Нещо” в моите мисли… J
© Ели Петкова Всички права запазени