Да напрaвя нещо, каквото и да е то заради себе си...
Не съм такъв човек, не искам да правя нищо заради себе си.
Никога нищо не съм правил зарaди себe си, а защото, както съм казвал винаги да направя нещо за някой друг и да видя положителната емоция у него... това ме прави щастлив.
Не е трудно да е разбере... всъщност може би е трудно...
Ако си човек, който е лъган и мамен достатъчно през живота си... и в следствие на това си се превърнал в човек, отричащ тези като мен.
Ако се вгледаш достатъчно дълбоко в душата си... вътре в себе си ще разбереш, че и у теб живее същото такова НЕЩО като мен...
Същото такова "леке нещастно", което отчаяно иска само да бъде обичано и да дава любовта си на... този който може да се докосне до нея...
Да бъдеш на една маса с него и той да ти дава хайвер върху крекерче... и да ти се смее когато ти останат мустачки...
Да изкараш хваналата дебел един пръст слой прах китара и да посвириш само, защото на някого му е щукнало, че иска да те чуе как го правиш...
Да приятно ми е да свиря, но още по приятно е когато го правя да вдигна погледа си и да срещна очите на някого, на когото му е хубаво да го правя...
Може би ако погледнеш точно под диафрагмата ще видиш, че и у теб го има същия този човек, когото така отчаяно се опитваш да прогониш..
И ще разбереш, че не е важно... всъщност важно е...
Всичко е важно.
© Слънце Антимов Всички права запазени