Знаеш ли какво е да обичаш някой,

който не споделя чувствата ти?

Какво е да обичаш до болка някой,

за който си просто приятел?

Да искаш да му кажеш,

че го обичаш, че искаш да си с него,

но страхът да  те спира...

Да го виждаш всеки ден как

те отминава с прекрасната

си усмивка. Тогава се чувстваш

най-щастливият човек на света,

но когато се пренесеш в

реалността и отново приемеш,

че не можеш да бъдеш с него,

се чувстваш самотен и отхвърлен...

Мислиш само за този човек,

заспиваш и се събуждаш с

мисълта за него, копнееш

само за една прегръдка, една

целувка... за един любовен

миг с него... Искаш да направиш

този човек щастлив, защото

само ти може да го обичаш

толкова силно по този начин.

Когато си близо до него,

дори и да не изпитва същите

чувства, ти се чувстваш щастлив,

защото си до него... а когато

той е далеч, се чувстваш толкова празен...

Макар че го обичаш вътрешно,

го мразиш заради това, през

което те кара да преминаваш

и може би е напразно...

Но може той някой ден да разбере

за чувствата ти... и той да се влюби в теб,

тогава ще разбере, че любовта към

която се стреми всеки,

е била толкова близо до него

и ще осъзнае каква грешка

е направил... Дори и да не

разбере това, което изпитваш,

ще го забравиш... Единствено

времето може да излекува

една толкова силна любов.

Любовта е едно прекрасно изживяване

и ние трябва да се борим,

докато не намерим човека,

който най-добре ще ни оцени...

От Светльо