***

Странна работа е това.

Странно е как знаеш за съществуването на тоя човек от няколко дена,

                                                                                                       а всъщност,

                                                                                                             си го познавал цял

                                                                                                                                   живот...

Говориш с него, сякаш говориш със себе си,

                   Слушаш и чуваш ехото.

                                    Идеята е една, мисълта е една, душата е една.

                                                              Очите са дълбоки, красиви …

Малко опърничаво, но нали и ти си същия...

Странна работа, да знаеш!

Ядосва те                                                                                                                    

               Смееш се

Говори                                                                                                        

                  Искаш да замълчиш,

                                                                 да чуеш,

                                                                                            да се насладиш...

                                                                                                                          край няма…

и слушаш,

                                и сърцето слуша,

                                                       и душата слуша…

И чува само нея,

           а тя говори, а ти чуваш себе си,

                     който повтаря всяка нейна дума.

Така, както си я повтарял хиляди пъти в главата …

И край няма,

                   край няма …

Чакам те теб,

          чаках те теб,

                    не отлитай,

                             не отшумявай,

                                       не се губи из скалите,

                                                   не се губи из гората,

                                                             не се оставяй на града,

                                                                       не се губи из хората,

                                                                                             остани тук. ...

За малко,

поне за малко,

моето ехо, да го чуя...

остани тук...

                               мой душевен полъх,

                                   мое ехо...

***