Казват, че тези които обичат силно страдат много. Аз бях безнадеждна романтичка, желаеща същата любов като в книгите, които четях. Мечтаех и напълно се пренасях в измисления идеализиран свят. Тогава срещнах него. Евгений Онегин пренесе образите на мъжете от книгите в реалността ми. Какво се обърка? Беше ли такъв, за какъвто го мислех?
Още от първата ни среща забелязах нещо в него. Дали беше аристократичния му вид? Или това, че се различаваше от хората в познатия ми свят в провинцията? Мислех си за него и се влюбих толкова, че му написах писмо. Изразих любовта си от отчаяние, на успях да се сдържа и поставих на заден план нормите в обществото. Бях млада, мечтателка и влюбена, а той студен, отчаян и отдръпнат. Отвърна на писмото ми също толкова студено, колкото бе сърцето му. Не вярвах, че ще има друг, когото да погледна по същия начин отново. Той ме нарани. Онегин остави траен белег в чистото ми, пълно с любов и живот сърце. Развали романтичните ми представи и ме запрати в неговата реал ...