Георгиева (Илияна)
4 23
28.01.2007 г., 13:58 ч.

Незабравима нощ 

  Есета
2735 0 7
   В тъмнината бяхме само ти и аз! Ти беше нежен, добър и обичлив. Аз бях мирна и щастлива. Ноща беше тъмна, но за мен не беше такава. Стаята сякаш беше огрявана от любовта ни. Гледах те, не можех да ти се наситя. Толкова спокойно спеше, също като малко дете, заспало след незабравим ден.
   Устните ти стояха неподвижни, но сякаш крещяха: "Целуни ни!". Очите ти бяха затворени, но сякаш ме гледаха и шептяха: "Ти си любовта!". Гърдите ти мърдаха под ритъма на дишането ти, глътките въздух, влизащи в тях сякаш ми говореха: "Винаги ще те обичам!"
   На мен ми идваше да извикам : "Обичам те!", но не го направих - ти спеше! Спеше, неподозиращ, че в тъмното те съзерцават две нежни, влюбени очи!

© Илияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен ми хареса есето!!!

    п.с. и това може да се редактира, върни се тук и на твоя коментар има редактирай
  • олеле пак допуснах грешка ама ще ми простите
  • благодаря,поправих го.Надявам се вси;ки да са доволни...Щастие и късмет на всички!
  • Благодаря,че ми каза за грешката,но за съжаление не знам как мога да редактирам вече публикуваното си есе.Ако знаеш,може ли да ми кажеш.Благодаря отново!
  • глъДка въздух - гъДам или гълТам. ГълТам разбира се!
    Като махнеш това, харесва ми. С малко думи, много настроение и чувства.
  • Толкова...истинско и много,много познато!
    Браво,мила!!!
  • благодаря,благодаря!
Предложения
: ??:??