Ние бяхме приятели
Бяхме приятелки. Най-добри приятелки.
С теб не се познавахме, бяхме напълно непознати, но съдбата ни събра и станахме най-добри приятелки. Заедно бяхме винаги. Споделяхме всичко. Заедно се смяхме, заедно плакахме. Знаехме всичко една за друга, но както ни събра съдбата, така ни и раздели. Вече дори не знам къде се намираш. Не знам щастлива ли си или пък не.
Ние бяхме не просто приятелки, бяхме семейство, бяхме сестри. И като във всяко семейство, и в нашето имаше спорове и скандали, но ги преодолявахме и бяхме сплотени.
Сега всяка от нас по своя път пое и оказаха се те в различни посоки. С умиление си спомням за отминалите дни и питам се как случи се така, че се разделихме.
Ние бяхме приятелки и искам да поправя скъсаната между нас връзка.
© Росица Иванова Всички права запазени