HOMO I NTELLECTUÄLIS

На Лео

          Колко е точния брой на тези същества у нас все още не може да се каже. Има още много групи и отделни екземпляри, които са слабо или даже въобще неизучени. Поради тази причина не е възможно да се направи обща характеристика на вида и да се обхванат всички негови отделни представители. Тези принципни трудности налагат да се подходи по своеобразен начин. Ще се опитаме да дадем кратка обща характеристика на вида, която обхваща най-важното за типа, а после постепенно да преминем към разглеждане на някои отделни представители. Тези и подобни писания ще бъдат учебно помагало за учители по биология, за ученици, които се интересуват от редки животни, както и за многобройните почитатели на нашата жива природа. В това отношение зоолозите са длъжници на българския читател, а литературата по този въпрос е повече от оскъдна.

          На практика homo intellectualis живеят във всякакви биотопи. По-често се срещат в гъсто населените места, но отделни екземпляри се забелязват по села, гори, дори на захвърлени сред океана пустеещи острови. Съществата от това племе водят странен и необичаен живот, далеч по-различен от този на вида homo sapiens. По правило са общителни, любезни, дори на моменти усмихнати, което ги прави привлекателни до мига в който разберете, че въобще не ви изслушват, тъй като са концентрирани единствено върху собствения си вътрешен глас. Разговорите с тях са изтощителни, те неминуемо се превръщат в монолози, бъкащи от метафори и метафизически излитания. Ако вие сте подхванали някаква тема, то тутакси ще забележите как тя потъва като книжно корабче в океана на трансцедентното им мислене. На вас не ви остава нищо друго, освен да мълчите и да примигвате като на панахида до момента, в който решите гъвкаво да се оттеглите. Естествено един homo intellectualis едва ли ще забележи вашето оттегляне, дори е възможно дълго време след като вас вече ви няма да продължава да говори, тъй като дълбочината и необхватността на проблема са от такова естество, че присъствието ви просто не е наложително. Разбере ли, че е сам homo intellectualis се отбива в първото кафене и с поглед, насочен към някакъв невидим хоризонт, си поръчва чаша малко кафе. Има вид на същество, откъснато от всички неща, с душа като неподвижно езеро, в което се отразяват безучастно движещите се над него небеса. Ако е поет, замисля кратко четиристишие, ако е художник или артист – премисля всички възможни начини да се сдобие с пари, за да си плати тока и парното. В този дух мислите му сноват насам-натам, плъзгайки се без ред, без перспектива по всемирния пейзаж, неспособни да се спрат на каквото и да било. Поради тази и други причини homo intellectualis живеят в състояние на постоянна депресия, смятайки се за презирани, пренебрегнати от отделни хора и въобще от света като цяло. Ако някой непознат има неблагоразумието да седне до тях на масата и да ги заговори, опитвайки се да ги изтръгне от вътрешния им диалог той бързо ще започне да съжалява за постъпката си. Най-напред homo intellectualis изпива с учудваща лекота няколко водки, после започва да изтръгва полепналата в най-дълбоките ниши на душата си покруса и да я изважда навън.  Думите му са преизпълнени с дълбок песимизъм, с отвращение срещу всички унаследени, ала вече отмрели форми на съществуване, с дълбоко презрение срещу рационалното мислене, което въпреки проникновеността си вече нищо не може да каже, срещу езика, който, макар и хубав, вече нищо не може да изрази и т.н., и т.н. С една дума, неговият потрес е изпълнен с отвращение към културата, защото съвременният човек уж се стреми към нея, а в същото време я унищожава, превръщайки я в пазарна стока, с което пък ще я вкара в гроба и т.н. и т.н. Монологът му постепенно се превръща в гъста плетеница от значения, притчи и обобщения, в които по един или друг повод са намесени Бекет, Кафка, Елена Блаватска, Пако Рабан, Свети Августин и Наско Сираков. Тези преливащи едно в друго изречения, това непрекъснато кръстосване на различни поредици от символи (разбирай търсене под вола теле) така изтощават непознатия събеседник, че той, ръководен от инстинкта си за самосъхранение, бързо плаща сметката и изчезва в неизвестна посока.

          Едва тогава homo intellectualis става от масата и тръгва към къщи. Навън е вече тъмно, но той решава да повърви пеша, за да дообмисли и уточни датата на самоубийството си. Някъде по средата на пътя решава, че няма смисъл да бърза с това самоубийство, би могъл временно да постъпи в лудница или в редакция, което е все едно и също. Влизайки обаче в дома си, мислите му внезапно секват, тъй като става свидетел на разтърсваща гледка. В цялата къща е тъмно, а близките му се разхождат насам-натам със свещи в ръце. Под влияние на изпитата водка homo intellectualis не може да издържи на тази сакрална картина, която много, твърде много напомня на отвъдното и само успява да изкрещи едно: а бе к'во, става тука бе… после отсечено се строполясва на пода. По-нататък някаква жена се опитва да свали обувките от астралното му тяло, като в същото време обяснява как тези от енергоснабдяването са дошли и прекъснали тока, който не е платен от два месеца и разни други такива. Но homo intellectualis вече е глух за всички земни неща, той вече е почти в отвъдното, там не се плаща нищо, всичко е на текущата сметка на Господа, т.е. кошмарът, всички кошмари са тук, на земята. Малко по-късно цяла кохорта семейни ангели преместват одухотворените му мощи до леглото, завиват го, мокрят лицето му с вода, а той от време навреме повдига глава, взира се в сенките около себе си и като месия изтърсва по едно „обичам ви”.

          Трудно е да се обрисува портрета на homo intellectualis, защото тези същества почти не могат да бъдат напъхани в един определен тип или модел на житейското поведение. Въпреки тяхната уникалност и безкрайно разнообразие те са свързани в едно неразривно единство. И тъй като логиката не е в състояние да прибави дори една черта към представите ни, в някои от следващите броеве ще се опитаме чрез художествени, а защо не и мистични похвати да допълним образа на тези редки индивиди.

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ