Имам един съсед – особняк и не особено чувствителен към чуждото. Обича да надниква – било в двора, било в душата, било в джоба на ближния. Прави го умишлено и съвсем недружелюбно, за да задоволи някакъв свой вкоренен атавизъм.
Мислил съм върху присвоителния му нагон и винаги съм се опитвал да го разбера, въпреки че не мога да понасям тази негова нечувствителност: та той просто търси легитимация чрез чуждото, дири себе си там. Как ли? Като се оглежда, като се сравнява, като открива факти или ги съчинява, за да изглежда по-добре в собствените си очи. Иначе защо ще прави така, защо ще краде в онзи безумно некриминален смисъл на думата – просто като способ за придобиване на чужда идентичност? Задоволявайки прищевката си да усвои непринадлежното му, той демонстрира власт, превъзходство над околните. А това е достатъчно, за да оформи такава представа за себе си, каквато му е угодна.
Има профил в сайт за запознанства. Търси жена. Изненадах се. Снимал се е сам, без отражение в огледалото. От г ...