Винаги има ден, във които горите разтварят дебрите си и разкриват невиждани съкровища! Дълбоки тайни на природата - недостъпни и от никои неразбрани. И тогава усещам, че съм част от този скрит и мълчалив свят. В този ден мога да погледна навсякъде, дори и в нереални граници!
Стоя във центъра на най-красивото кътче на света! Но някак си не мога да му се любувам. За мен оградата от планини е моят затвор, а редиците вековни борове - пазачи, недаващи да дишам, пиещи от мойта свобода. Мога да видя слънцето, но топлината му не стига до мен. Всякаш това не е слънцето, което познавам, което видях, когато за първи път отворих очи! Всякаш вятърът, който прави боровете да "говорят" страшно, не е моят вятър, който ме "прегърна" за добре дошла на този свят!
Небето е огромно, като страшна бездна, а облаците са безкрайни "пътища" и никой не води към никъде!
И дори и никога да не пада нощта, мракът обгръща всичко наоколо, пронизва и мен! Искам да избягам!!! Не намирам път! И всякаш времето е спряло! Стича се като гъст черен нектар и залива животът ми! Полита всичко и остава само неприязън.....
2005г.
Аляска
© Стеф Всички права запазени