Нов поглед върху понятието Его

Какво е Егото, лошо ли е или добро? Някои казват лошо е – не дава на любовта и безкористието да се изявят, други казват Добро е – дава възможност да се придобият повече блага от живота. Но трябва да се има пред вид, че Любовта, безкористието и благата, или богатството, не са Абсолют, - те не трябва да бъдат идеи Фикс. Има други по-основополагащи идеи, каквито са Кармата или Съдбата, закона на Махалото, или закона за баланса и равновесието.

Светът се движи от разликите в потенциалите на всички неща. Разликите в потенциалите като физическо понятие е например падането на водата от високо – в резултат на това падане се създава сила, ударна вълна, от която се произвежда електричество. Вятърът пък е резултат от налягането на въздуха, създават се пак нещо като водопади, но въздушни – конгломерати от въздух тръгват да се движат от по-високото налягане към по-ниското. Предметите няма начин да се поместят, ако не е водата, въздуха, земното притегляне, или - живите същества. А щастието какво е, - това е състояние когато потенциалите или полюсите са близки, или уравновесени, но щастието, или доволство, удовлетвореността - е моментно състояние. След известно време, Природата като висше благо, и призвеждащо блага, изисква, или по-точно – налага пак да се увеличат разликите в потенциалите. Животът пулсира…

Философът-психолог Юнг отбелязва в своята теория положителното значение на Егото в еволюцията. А християните пък са се съгласили да смятат за верни думите на апостол Павел: „Бог е Любов“, и са предположили логически, че и Любовта е бог, но Любовта не е бог, тя е измислен бог. Разсъждението по въпроса за Любовта-бог продължава така: щом Любовта е бог, какво пречи на този бог да бъде почитан, или на любовта като реалност, да се изпълнява? - пречи Егото, егоизма, и следователно за всичко е виновно Егото. Ура – намерен е Козелът освободител.

От тук започва Арията, симфонията и какафонията, във връзка с понятието Его, т.е. отсега нататък за всичко е виновно Егото. Егото като понятие излиза от реалността състояние – от състоянието егоизъм - и влиза в реалността категория – намерена е причината за всички беди - значи Егото е Дяволът, метафизичният дявол, който е виновен за всички лоши неща.

Но - този Дявол се бори и побеждава много лесно от смелия човешки дух, от този дух, който е решил сам да поеме отговорност за съдбата си, или поне - за своите дела. Правиш лошо, или не правиш - не е егото виновно, а си виновен самия ти, твоето съзнание, твоята воля, това как разбираш ти нещата. Законът, или Природата стягат човека чрез инцидентите, катастрофите, и той започва да мисли. Той се научава да поема отговорност за делата си. Ако пък имаш добри, или просто съдържателни дела, постигаш радост и щастие за известно време. Проклятието или злото, следователно не идват от Егото, - то идва от скуката и бездействитето, човекът няма светлина по въпроса какво да прави, и няма воля да го прави. (И енергия няма, защото паразитичните идеи са му я отнели. Паразитично е и придаването на прекомерно значение на "егото".)

Ако някои придобие дело, или дела, които да изпълнява в дните (и нощите), ако се научи да изпитва напрежение, не смятайки го за нещо лошо, а за благословение, ако се научи да полага усилия и да се труди, Егото няма да му бъде проблем. Ако, обаче, човек настройва нещата настоятелно само в своя полза, той нарушава Закона за равновесието, и Съдбата, която регулира точно баланса на нещата, го наказва. Ето как няма нужда от спекулации, от натякване – „твоето его“, (не казвай на човека „твоето его“, а му кажи какво да прави…). Съдбата е човек, по-велик и от боговете. Всички същества са на Нея подвластни, според предпоставките, които са си създали.

Егото е измислен проблем. С това понятие ловят „риба“ лъжците и шарлатаните, които искат да ти вземат душата, като обвиняват твоето Его и ти отнемат самочувствието - а всъщност не е виновно твоето Его, а е виновно твоето бездействие - неприемането на тази съзнателно и нарочно утаявана истина, че: злото идва от бездействието на волята, нежеланието на човека да се развива, да се труди, да полага творчески усилия, или просто да мисли. На човека му трябва Път, трябват му пътища и пътеки, по които да се движи. А пътят общо казано е – творческия труд и липсата на скука. Защо са красиви артистите, - защото имат какво да правят.

„Егото“ е въдица за наивни души.

Лесничея                                    3 септември 2022 г.