Трябва да те изпиша, за да не те изговоря. Защото ако започна да говоря, ще заплача като новоредено, което току що вдишва първата си глътка въздух и започва живота си. Все още без име, без спомени, без принадлежност, без допуснати грешки, без право на избор. Първата усмивка, първите стъпки, първата прегръдка, първата целувка, първата любов. Толкова много първи. Идея за един последен. Не е късно. Ти си тук, аз съм тук. Физически. Ти си там, аз съм там. Реално. Сигурно е късно от години, сега го разбираме. И приемаме. Чакаме. Какво? Любов феникс? Няма любов феникс. Няма любов. Няма.