„Няма незаменими хора, има незабравими!” Или поне така съм чувала...
Дали в днешно време, живеейки този динамичен живот, имаме време да обърнем достатъчно внимание на някого, за да успее той след време да се превърне в незабравим? А ти? Или аз? Имаш ли силата, търпението, упоритостта, настойчивостта и всички останали нужни качества, за да си такъв в живота на някой друг? Не сме ли се превърнали в прекалено големи егоисти... егоцентрици дори?! Забелязваме единствено себе си, собствените си нужди! Раняваме и прецакваме всеки, който се изпречи на пътя на собствените ни неизчерпаеми желания. А колко е жалко...! Съзнателно не позволяваме мисълта да проникне в нас, мисълта, че ето този там човечец ще ни даде малката капчица любов, малката частица нежност, от която се нуждаем, която уж търсим и не намираме.
„Няма незаменими хора”...?!
Ежедневно намираме заместители на потребностите си. Правим го механично и с хората в живота ни. Но в момента, когато бъдеш заместен ТИ, просто така – без усилие ...