EvaFilth (Eva Filth)
75 456
23.03.2018 г., 17:35 ч.

O sancta simplicitas 

  Есета » Философски
2837 11 12
2 мин за четене

Здравей читателю. Ако четеш моите откровения, то надали си невеж и е по-вероятно тази статия да не те разгневи, защото тези до които е предназначена изобщо не четат, изобщо не пишат...
 Ще кажеш - "Сигурно е полудяла!". Ами да, полудяла съм от самота, от това дето не мога да си кажа една дума с никой със седмици, защото когато опитам насреща си не виждам разумни същества, а човекоподобни маймуни, но не и маймуни, а по-скоро създания, лишени от душа.
 Ти самотен ли си? Живееш ли в собствения си свят, лишен от комуникация и разбиране? А не е ли някак банално?
 Крясък, вик, стон... Песен, Пинк Флойд..Спомняш ли за онази - "Hey you"... Това съм аз мамка му...Бездомна , безднадеждна и унила...Това е най-силното и страшно откровение, което съм правила някога и го правя през сълзи!
 "Hey you" събуди се, защото не си сaм, там е твоята душа и твоите ангели и твоя Бог, по-прекрасен от всякога...Не си сaм..чуваш ли..отвори сърцето си...

 Безумците на хилядолетията, озъбени и зли, толкова упадъчни в чернотата на тленността си..

 Порочни, безсмислени и смъртни..всички си отиваме, но има едно което ще остане след нас - СВОБОДА!

 

 Хей читателю от кои си ти? От онези, които разпускат, заврели зурла в големи цици? От онези, разклащащи задници под ритъма на гнусната чалга? От онези, отдадени на похота? От онези "безсмъртните" дето си имат пари, с които да си купят вечността?

 Знаеш ли читателю, че ние сме едни подхвърляни от вятъра прашинки? Запитвал ли си се някога защо си тук?

 Ах безумница!

 

 Болка и сълзи!
 Болка и сълзи!
 Болка и сълзи! 

Моля те, умолявам те...Кажи че чувстваш, че обичаш, че молиш за опрощение, че сънуваш, че бленуваш, че мечтаеш, че вярваш, че дишаш!!!!!!

 

 Моля те, кажи ми, че си човек!

Под въздействие палиативно на наркотик се хилят сивите тълпи, безплодни, изродени, безпомощни... 

А лестригони страшни завладяха Европа, съсипвайки съсипаното..

 

 Мислиш ли, че имаш душа, читателю, която свети в пламъка на безсмъртието? Ще  се превърнеш ли на прах или ще отсечеш оковите на времето? 

 

 Един безгласен, друг свиреп, разбираш ли ме ти? Смешно ли ти е? Продължаваш ли четеш? Убеден ли се, че егото ти не е засегнато от тъпия ми текст? 

 

 Един човек дойде, живя, имаше две деца, имаше жената, на която изневеряваше. Всички казваха, че е нормално. Човекът остаря, превръщайки се в гниещ труп, затрупан два метра под земята. Минаха години и гробът му беше забравен. Минаха още години и костите му се сляха със земята, а плътта бе изядена от червеите. На мястото на гроба му построиха четириетажен блок в квартал "Надежда", а селските баби белеха семки върху мястото, на което лежеше изгнилата му ръка. 

Wish You Were Here

О времена, о нрави! 

© Eva Filth Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, всичко е много по-просто, отколкото си мислим.. хареса ми, само две-три чуждици малко не са на мястото си в текста според мен. Хубав празник!
  • Ева, много болка си изживяла, но мисля, че душата ти е здрава и копнее за истинна споделеност! Има я! Състоянието, което успешно си пресъздала и споделила, спохожда мислещи и дълбоко чувстващи хора. Няма по-сладка радост от тази - в определени моменти собствената ти компания да е за предпочитане, пред която и да е друга. Тези моменти са необходими и много ценни. Знаеш защо. Благодаря ти за откровеността и за смелостта да разкриеш душата си!
  • Още веднъж ще кажа, че не очаквах подобен интерес! Трогната съм! Но все пак..самотата дава онова, което е вътре в душата и няма как да излезе наяве ако сме заобиколени от тълпи...
  • От хиляди да си обграден, но самота да чувстваш е нормално. Самотата състои се в сивота, а не в разнообразието. Второто много често заменено е от първото.
  • Чест и почитание за написаното.
    Думите са излишни.
  • Благодаря за това откровение...,Eva Filth. Няма какво да кажа, освен че всеки трябва да го прочете, защото тълпите, които казват ,че това е нормално, просто нехаят..и са завързали духовните си очи с черни превръзки....
  • Силно! Благодаря ти!
  • Не очаквах толкова много интерес и коментари към есето. Да ви кажа честно даже се смутих, но се и радвам, че има хора, които са разбрали замисъла. Тук говоря за една духовна самота, чувството на това да бъдеш отшелник по неволя, което както разбирам е не само мое състояние. Далеч съм от това да нарека себе си мизантроп, даже напротив, та нали надеждата крепи човека? Радвам се ако съм успяла да ви докосна и да ви помогна да откриете част от себе си, поглеждайки през моята призма.
  • Когато имам нужда да си поговоря с някой, хващам старата фото камера и си харесвам улица. Често не знам дали повече снимам, или си говоря с хора, които срещам. А там ги има всичките. На улицата срещам и читатели, и мечтатели, и такива, които не знаят къде и защо са, и от онези, които се спъват в тротоарите зяпнали в нечии цици също има. Но има и много хубави хора, носещи топлина и уют със себе си дори в мразовитите дни. Хора са. Всеки, какъвто е. На един подарих книга. Срещнах го месеци по-късно. Позна ме и ме спря. Помоли ме да му изпратя снимки. Разказа ми, че подарил книгата на момиче, там на улицата, след като я прочел за два месеца. Следващата седмица, тя го намерила и му подарила втората част. После се хванал на работа. И още разказа, и беше хубаво. Странно. Той беше различен, аз същият. Такива сме хората. Простички, сложни, изгубени, намерени. Аз си ги харесвам всичките. С цялото богатство пъстрота.
    Но благодаря, за припомнянето да си купя тази книга отново!
  • И аз така се чувствам
  • Благодаря ти за откровението, Ева, разплака ме,но не поради някакъв лигав сантимент, а от възхита! Много сила се иска за такова откровение. Да, самотата е особен вид изпитание, но когато човек е осъзнато сам, той не е сам.Той е със себе си. Тогава може да повика компанията на Пинк Флоид с Wish You Were Here или някой като Бетовен с неговата 5-та симфония, в която съдбата чука по плоските ни мозъци или 9-тата., за да ни взриви с одата на радостта.... или пък да напише есе, като твоето, с което да събуди спящите и дремещите. А това е самота за завиждане!
  • Подобни текстове има от времето на древните гърци и римляни.
    Но ако това за теб е катарзис,е полезно.
    Продължавай! Но..."Нищо ново под слънцето!"
    Поздравления,Ева!
Предложения
: ??:??