О, слабост, твоето име е Жена!
Представи си жената! Не красивата и грозната, не слабата и силната, не умната и глупавата! Представи си жената...
Онази си представи, която те кара да настръхваш, онази, която те кара да чувстваш, онази, която те кара да искаш...Представи си , че я имаш! Тя стои пред теб без лице и ясно очертани форми. Тя стои като желание, като изпепеляващата страст, стои като усещане за обич! Стои и се усмихва...Посягаш към нея...искаш да я докоснеш, само един едничък допир. Да усетиш плътта, която не виждаш, да усетиш топлотата... Посягаш... и тя изчезва. Прибираш ръката си и ето!, жената отново е тук! Толкова съжаляваш, че че не можеш да я досегнеш... А тя е тук, има я! Толкова е истинска и същевременно илюзия на твоите фантазии... И все пак е жива! Виждаш я по улиците, в магазина на опашката за хляб, на леглото в твоята стая, чете си кротичко роман. Съществува. Не е измислица! Жената съществува! И по-истинска от всякога сега седи пред теб. Но ти не можеш да я имаш...
Приемам ти да си човекът в историята за създаването на света! Но жената е усещане за любовта!
© Петя Кръстева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
това не е ли много кратко???
-
Благодаря!
-
Макар кратко,написаното е много хубаво според мен
-
Хахах Много готино...само че не бих го нарекла есе-това по-скоро е просто изливане на чувства или емоция. Няма я структурата на есе.
-
Много си е добре заглавието!
Много ми хареса
Аз имам едно подобно есе, само 4е от гледната точка на жената:
Любовта
Ела към мен. Приближи се. Погледни в очите ми. Красиви ли са?
Вгледай се в тях. Хипнотизират те, нали? Вече си готов на всичко да ме имаш. Направи крачка напред. Протегни ръка. Усещаш ли нежността на допира ми? Харесват ли ти ръцете ми? Когато ги докосваш, си представи, че са върху тялото ти и го милват. Приятно ли е? Сложи ръка на гърдите ми и усети ритъма на сърцето ми. Туп-туп, туп-туп. Усещаш живота в мен и ти харесва. Виждам го в очите ти. Погали косата ми. Усети нейната мекота. Зарови пръсти в нея и вдъхни аромата й. Премести ръцете си бавно към врата ми. Целуни го лекичко. Знам, че го искаш. Прекрасно е, нали? Усещаш ли колената си омекнали? Сърцето ти бие прекалено бързо, нали? Спокойно, няма да се пръсне както си помисли току-що. Погледни в очите ми. Целуни ме бавно. Харесва ли ти усмивката ми? Ослепителна е, нали? Вече си полудял от любов. Направи крачка назад. Хайде, не ме ли чуваш? Не ми казвай, че си се вкаменил, а просто се дръпни. Задушаваш ме! Махни се! Мразя те. Не ме преследвай! Не ми повтаряй, че ме обичаш. Мразя те, не разбираш ли? Остави ме на мира. Отивам си... -
Ами мислех, че се връзва, защото в текста обяснявам какво неописуемо и съвършено нещо е жената и как никой не може да устои на това, което е тя!
-
Ммм хубаво е, само че не намирам връзка между заглавието и текста.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
