22.03.2013 г., 21:35 ч.

Обещание 

  Есета » Лични
2144 1 0
1 мин за четене
Аз те нараних. Аз те излъгах. Аз те манипулирах. Аз обичах. Аз обещах.
Това е искреност, която бих желала да чуя поне веднъж след грозния край, но никога не ми се е случвало. Аз съм тази, която е съсипана, но мисля, че ти имаш нуждата да бъдеш спасен. Трябва да се отърсиш от вината, която изпитваш, защото вече не става дума за нас, а за теб. Не трябва да страдаш за нещо, което е в миналото. Аз ще се оправя, не се притеснявай. Винаги съм се справяла с всичко и не мисля, че това ще е нещото, което ще ме пречупи. За теб ме е грижа и не защото не си силен и достатъчно решим, че да се справиш със всяка пречка, а защото знам какво може да причини вината. Тя ще те разяде. Тя ще те измъчва и преследва. Ще къса парче по парче от теб, докато не остане нищо, освен спомен. Искам да ти кажа, че не си виновен. Как да те убедя? Моля те, трябва да ми повярваш, за да оцелеем и двамата, защото аз не мога да живея без теб и това е истината. Ти ме напътстваш. Ти ме спасяваш, защото ти вярвам най-много от ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??