Обич
Боже, колко те обичам, мой странен и непредвидим живот! Обичам всеки миг от дългите ми неспокойни дни. Макар и да съм сама, щастлива съм, че те живея.
Обичам те с твойта пъстрота, Живот! Обичам ветровете ти-ту леки, галещи лицето ми; ту рошещи косите; ту бурни и студени, хапещи страните ми.
Обичам ти сезоните, Живот! Пролетите са вълшебно-красиви, многоцветни и ароматно-дъхави,опияняващи до прехлас.Летата ти са жежко-страстни, преливащи от звънкия смях на малчуганите, потърсили прохладата на сенчестите вирове на река Скът – реката на моето детство...Есените ти, Живот, са златисто-бакърени, с поля, натежали от изобилие, от богатство. А зимите! Това са кротко притихналите семенца в прегръдката на майката земя, кърмилница. Това е смехът на дечицата със зачервени бузки, засипани от снежната пушилка на литнала шейна...
Песните ти обичам, Живот! Препълнени са с толкова мъдрост, с толкова болка и копнеж по несбъднати мечти!
Обичам ти небесната вис във всеки миг от денонощието-денем с дъл ...