Обич през бащинските очи...
След един вълшебен слънчев ден, в който отдадох цялата си любов на малкия ми ангел, реших, че какво по-хубаво има от разходка в детската писта на прохладния парк. Огромните дървета спускаха сянката си и лекият ветрец галеше солените ни тела. Приседнах на пейката и следях с обожаващ поглед малкия ми пешеходец. Другите дечица се разхождаха със всичко, което имаше колела. Единствените ходещи бяха моето дете и още едно дете, което беше на възрастта ми. Казвам дете, защото носеше синдромът на Даун. Трудно е да се пише за тази тема, но аз бих искала да разкажа друго. Мислех, че съм майка, която дава всичката обич на света за детето си до момента, в който зърнах очите на бащата. Човекът, който придружаваше другото дете.
Мнението за бащите не ми беше много по сърце. Та нали в живота ми никога не е присъствал такъв. Много пъти съм блъскала главата си с обвинения и неразбиращо съм се питала защо? Но...
В този човек виждах през очите му онази обич, която е по-силна от всичко. За която всеки един мечтае да открие. Подкрепата, че дори и да те няма, ти ще си там. Тези очи запълниха в мен любопитството какво е всъщност бащата. Все още виждам протегнатата му ръка, за да избърше детското потно чело. Как слага салфетка под мокрия потник и подкрепя пластмасовата бутилка в треперещите му ръце. Но най-голямата сила, която усетих, бе, когато бащата целуна челото на милото си дете. Шепнеше в ухото му нещо, което го караше да се усмихва и да пляска от щастие с ръце. Толкова силен миг, който бих искала да споделя с вас.
Ако понякога децата ви ядосват или просто ви изкарват извън контрол, помислете какви сили има този човечец, който всеки миг е близо до смъртта, а детето му - без закрила. Знам, че понякога трябва да сме строги и да даваме по някое наказанийце, но нека никога да не се прилага насилие. Децата са невинни и ние сме техните пазители - нека им помагаме и учим на добро. Няма да засягам тематиката за подигравките на странични родители, които учат децата си на същото. Това е, защото никога не са се поставяли на мястото на другия. И никога не са поглеждали през очите на ближния...
© Елeна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти сърдечно hubavkaaa (Шушка )
-
Благодаря ти, baijim (Бай Джим)
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
-
Сърдечен и от мен zelena (Силвия Райчева)
-
Поздрав, Ели!
-
Благодаря ви!!! Здраве и приятни емоции от мен!!!
monilia (Симеон Пенчев)
galina999 (Галина Иванова)
-
Много силно и разтърсващо, Елена!
Изключително поучителна история!
Поздравявам те и ти желая успех и късмет! -
Сърдечни поздрави и от мен!!!
aborigen (Борко Бърборко)
valia1771 (Ивон ) -
Поздрав!
-
Трогателен и докосващ разказ! С поздрави, Елена!
-
Благодаря ти, Илко! Сърдечен и от мен! Години наред се лутам в него (страданието) и понякога е нужен само един миг за да усетя колко силно може да бъде щастието!!!
Благодаря ти, Елена и аз споделям мислите ти. Ако можехме да контактуваме със сигурно щяхме да сме по добри!!! Поздрав сърдечен от мен! -
"Това е, защото никога не са се поставяли на мястото на другия. И никога не са поглеждали през очите на ближния..."
В това е най-големият проблем в общуването и може би заради това тъпчем на място, а уж ставаме по-добри и любящи човеци...
Поздравления!!! -
Благодаря ви! Искрено се радвам, че ви докосна!!!
vita65 (Виолета Арнаудова)
djudjii (Жанет Велкова) -
Замисли ме и ме развълнува!Поздрав!
-
Следя с интерес твоите творби,Ели,макар не винаги да коментирам.И за пореден път се развълнувах,четейки.Докосват твоите думи и тук.Поздрав!
-
Благодаря ти, feia (Вилдан Сефер):
Успешна седмица за всички!!! -
Споделям!
-
Благодаря ви за посещението и много ме радва, че ви хареса!
sunffloers (Галя Мяховска)
Eia (Росица Танчева) -
Много ми хареса!Поздрав!
-
Напълно споделям мислите ти, Ели!
Поздравявам те за това ценно есе! -
Благодаря ви!!! Радвам се, че ви докосна. Поздрави сърдечни!!!
Enena (Елена Нинова)
ananel (Нели ) -
Знае6 ли и в мен трепна не6то,като прочетох.Силно!
-
Вълнуващо есе на важна, често недооценявана тема!
Да извлечеш от нея истинската човечност е дарба - да виждаш и да чувстваш.
-
Радвам се, че ти хареса oksimoron (ГруйЧо Майсторов) аз бях просто откровена! Благодаря ти за присъствието! Поздрав!
-
Благодаря ви за хубавите думи Цвети и Сеси! Светли дни да имате и пълни с приятни емоции! Поздрави сърдечни!!!
-
Ех, аз се чудя защо не виждам напоследък твои стихове, а ти твориш проза... Поздравявам те, Елена, за човещината в този разказ, който е много поучителен. Напомни ми времето, когато децата ми бяха малки и аз притрепервах от всяка ангина до деня, в който видях детенце на хемодиализа... Понякога животът е безпощадно жесток!
-
Много добре написано! Човек се учи да бъде родител. При някои това става много лесно, за съжаление други и цял живот да го правят, не успяват! Поздрави,Елена!
-
Благодаря ви! Желая ви всичко хубаво от сърце!
silvina84 (Силви )
longin (Любомир Деничин)
stoianova (МИМИ ) -
Поздрав ...малко се натъжих ,но това е живота...!!!Майки, бащи има ги всякакви ...шарен свят!!!
-
Благодаря ви! Поздрави сърдечни и весело изкарване на почивните дни!
nininini (Нина Иванова)
MarinTachkov (Марин Тачков)
voda (Елица Ангелова) -
Поздрав, Елена! Не всички бащи са еднакви. Има и добри...
-
Насилието не възпитава, а озлобява...
Поздрав за хуманната идея, Елена!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
