Не знам дали съществува бог. Според вярващите това означава, че не вярвам в бог. Добре, няма да споря с тях. Опитал съм и знам, че е безполезно.
Ще ме анатемосат отново, а не искам да изпитвам чувство на вина от анатемата. За по-голямо удобство на повествованието ни да приемем, че не вярвам в бог. Дали това е приемливо, или не. Дали трябва да парадирам с него или не? Не знам. И да ви кажа хич не ме интересува. Да кажем, че ще се лиша от това удобство и с пълно съзнание ще се опитам да не се възползвам от хлъзгавите пътеки на вярата. Винаги съм приемал, че религията, която и да е тя, се опитва да монополизира вярата, чувството за справедливост и спасението. Мисля, всъщност твърдо вярвам, че всеки здравомислещ сапиенс може да се възползва от тия етични норми и без религиозните услуги.
Този мой своеобразен атеизъм (въпреки, че не съм и атеист, но ще приемем това определение за по-голямо удобство при излагане на тезата ми) не означава, че не вярвам в Христос. Или по-точно в човека Исус, ко ...