9 мин за четене
ОБИКНОВЕНА НОЩ
22,30 часа.
Телевизорът пред мен се напъва да ми каже нещо шарено. Втренчените ми очи не са го забелязали. Чувствам се като в гарова чакалня. Стоя неподвижно и чакам. Чакам... Да се случи нещо... Само това правя в последните месеци... Сега чакам да мине 23,30. За да се опитам да поспя.
23,40...
Хайде към леглото... Така. Завивката. Възглавницата. От двете страни по един телефон. Отляво Моторолата, отдясно Нокиата...
Така ще мога да реагирам бързо... Ако Някой се обади...
Отвън долита закачливо подсвирване. Не е за мен.
Един татуиран хлапак вика гаджето си. Тя наднича от балкона и се хили.
Готина е... Обикновено по това време отиват на дискотека...
00,30...
Обръщам се наляво - за 46-ти път...
Завивката се е увила около краката ми като покорна индийска жена... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация