Над това, имаме ли правилна преценка за себе си, за възрастта си, за начина на обличане и държание, когато вече не сме първа младост /един мой приятел казваше "втора прясност"/, ме накара да се замисля след една случка в столичен трамвай.
Качваме се с моята три годишна внучка в трамвая. Отстъпват ни любезно да седнем и на отсрещната седалка, точно срещу нас една около 55-60 годишна вече "попрецъфтяла роза" с гарваново черна дълга коса, ярко червило и лак, руж и грим...както си му е реда, но детето почва да плаче и иска да слизаме по никое време! В чудо се видях, чудя се какво и става, почвам да я баламосвам с коли и цветя, дето се виждат от прозорците, но не се получава! По едно време, тя ми шепти в ухото:"Бабо, страх ме е...това е Баба Яга...." и в упор гледа жената срещу нас! Разгеле, жената слезе на "Пирогов", та ние продължихме.
Тази случка ме накара да се замисля. Не, че ме интересува кой как се облича и кой как се чувства?! Лично аз се обличам прилично и се чувствам отлично в син ...