Тук, предполагам, трябва да хвана един меч, гордо да го забия пред краката си, като статуята от наградите "Оскар" и да кажа твърдо и решително: ”Няма нищо по-полезно от образованието!” Но, също като бедното човече, позирало за стауйката, и аз ще застана в цялата си голота пред аудиторията си и ще я убеждавам с постни и безпочвени доводи, че знанието е всичко и че то се получава само в училище, докато сама не осъзная, че ме е срам да си призная, че не вярвам в това, точно толкова, колкото ме е срам да стоя гола с меч, забит пред краката...
Едва прогледнали, отворили устенца да засучем майчиното мляко, нашите горди родители започват да ни учат да говорим; след седем години мъки и раздори около чуденето защо не трябва да се пипа горещата фурна, защо слънцето изгрява сутрин, защо, докато мама и тате спят, издават странни звуци, как съм се родил, кога най-сетне ще мога да светвам крушката сам и така до безкрай, в един хубав есенен ден мама те качва в колата, облича ти най-хубавото костюмче, ...