Насилието е навсякъде около нас. Дори вътре в нас.
Свикнали сме да виждаме хора с груби изражения и ярост изписана на лицата им. Деянията им са злонамерени и жестоки. Повечето от тези хора са от най-ниския слой на нашето общество. Обикновено животът им от ранна детска възраст преминава под знака на насилието. Дори те самите са били негови жертви. Минават през всичко и всички, за да достигнат целта си. Понякога дори проявите им на насилие са безпричинни, но също толкова ужасни. Да, лесно е да разпознаем насилниците сред нас. Но дали това е цялата истината? Дали пъзелът не е прекалено лесен? Бих отговорила така на този въпрос:
- Понякога скъпият костюм, богатият речник и редицата от дипломи успяват да скрият истинските лица на хората от висшата класа. Да, точно онези хора, които ни представляват и управляват. Няма да бъда крайна, ако добавя и думата "изтезават". Но напоследък мимикрията им не успява да ни подведе. Явно алчността им с годините е набрала такава скорост, че нарежда политиците в първите редици на престъпността в България. Те са най-голямото зло в съвремието на средностатическия българин. Съсипват живота му по безскрупулен и явен начин. Ограбват го, смачкват го. Принуждават го да не живее, а да оцелява...
За да не навлизам в излишни подробности за това как да се борим с несправедливостта (тя се бори не с есета, а с дела), ще кажа само, че докато насилието се ражда, набира скорост и струи от най-високите етажи на властта, неговото лице няма да е грубо, брадясало и страшно. Ще бъде гладко избръснато, усмихнато и вежливо...
© Цуци Всички права запазени