Истината има очи. Вероятно очите на истината са огледални.  С тях може да гледаш, в тях може да се огледаш. Ако имаш  смелостта и доблестта да я изречеш или да я приемеш такава, каквато е, без да я интерпретираш, без да се съмняваш в нея – просто като факт. Истината  не може да е размита, нито да е някъде там, в момент, в който ти е необходима. Истината винаги е конкретна и е тук, и сега.  Всичко друго е търсене,  страх, съмнение, неприемане, дори неглижиране на нейното съдържание. Истината може да бъде различна за всеки  от нас, само тогава, когато усещането за нея се свежда до големината на кръга на прозрението на отделния човек.

          Има истини, които са безспорни, еднакви за всички. Има и такива, които са пречупени през призмата на светоусещането на човека. Безспорно е, че в контактите има електричество, затова учим малките деца да приемат това и да се пазят от него. Обаче, аз харесвам топли цветове, ти харесваш студени цветове. Художник е рисувал картини и с едните, и с другите цветове. Аз казвам, че картината с топлите цветове е хубава, ти, че тази със студените. Истината за мен и теб е конкретна и различна, защото моите и твоите очи гледат различно. Нямат точка на пресичане. Когато хората усещат по различен начин света около себе си, тогава истината е възможно да се интерпретира като лъжа или просто като неистина, не приемайки различността на отсрещния. Истината може да бъде интерпретирана и в случай, че не ти достига смелост или изгода,  да я приемеш като истина.

          Процесът на приемане на истината е съзнателен. Истината – твоята и тази, на другия трябва да се осъзнае.  Умението да анализираш света около себе си, както и умението да се самоанализираш, може да превърне истината в конкретика. В противен случай, подсъзнателно е възможно съмнението в истинността да се превърне в  псевдоистина, което да доведе до лутания, изправяне пред кръстопъти, измислици, чрез които не виждаш фактите, които могат да са простички, но не по важност. Това от  своя страна може да е пагубно за емоционалния свят на човек и от него да произтекат различни грешни решения, чисто житейски.

        Отказът да изречеш истината, обаче може да е съзнателен, може да е подсъзнателен. В първия случай зависи от възприятията ти, от ценностите, които притежаваш, от ситуацията,  не налагаща казването на истината, поради причини от това да се създадат излишни психози, чувства или грешна спонтанност. Защото истината днес е такава, утре може да е просто минало. Във втория случай премълчаването или неприемането на истината като  подсъзнателен процес, е механизъм за собствено самосъхранение. Премълчаната истина може да спаси този, който я премълчава, но не и отсрещния, защото премълчаването и не я прави несъществуваща.

          Истината има очи. В нея може да се огледаш, с нея може да гледаш.

          Моята истина е синя. А твоята?