Има пламъци, които не виждаме, проблясъци топлота, която не усещаме, гореща болка, която не чувстваме! Има и радостни тръпки, които пропускаме, недоловими, нечути слова и щастливи, красиви моменти, потъващи в забрава. Защо човекът не е още малко по-съвършен, за да задържи и се докосне до тези така отминаващи, необходими късчета живот?... Живот - низ от омраза, корист и любов! А огънят е най-съвършеното във Вселената. За един миг се запалва и за миг угасва. И както оранжево-жълтите му пламъчета се откъсват в пространството и отлитат, последвани от други, за да се изгубят после в нищото, така и моята душа припламва, разбунтувана от нещо, издига се в свободното и празното, търси, лута се сама в истинното...И сякаш капка дъжд поглъща топлотата, огъня и връща душата ми в мокрите пепелища - да се бори отново да се превърне в пламък. А пламъкът най-лесно гасне! Тогава се питам защо сме такива и защо някои така силно мразят. Дали техните страсти са по-силни от тези на любовта, дали техният вът ...