Омразата е чувство, силно безпокойство, за някой - начин на живот!

Никой  не се ражда с нагласата за злоба.

Тя се появява в неочакван час,  провокирана

дори от дума- остава до последния ни дъх.

Не искаме да ни обзема- по-силна е от нас.

До вчера чужда, а сега ни следва,

не дава ни покой. Приятелите в миг разделя и няма

път назад. Отрязана е тънката дантела, няма чувства и любов.

В главата /като пчелен кошер/ няма други мисли - една е - как

да отмъстим? Преследва ни, за нея няма ден и нощ. Живеем в черна бездна,

дълбока и  без край. Сами сме, колко тъжно- не виждаме живота с целия му чар... А той е дар от бога и то ВЕДНЪЖ!

Не се мразете, не рушете крехкото стъкло, с любов го обгърнете и ще се превърне в бетон. Малко сили положете и  семето ще порасте,  късайте от него и го носете в сърцето.

Предайте любовта на  друг човек!

Злобата с обич обгърнете - ще се стопи като лед!