Нещо немислимо...Нещо толкова ужасно като да си в кошмар...Така загнездила се е в душата ми една мисъл и не ме оставя намира...Блуждае из кътчетата на съзнанието ми,търсейки начин да излезе...Да излезе и да бъде чута от всички...Но е прекалено трудно за едно същество да го обясни...Прекалено сложно но нещо все ме кара да го споделя...Да го изкажа пред всички,надявайки се да разберът смисъла...Но точно страха от неразбирането ме спираше до сега...Пресичаше пътя ми;запушваше устата ми,но не можеше да ме накара да спра да мисля за това...За това колко ужасно,грозно,опасно и безсмислено нещо е омразата..Как те кара да забравиш собственото си “АЗ” и те тласка към самопогубване на душевното в теб...Веднъж започнал да мразиш ти попадаш в затвор;дори не затвор,а хипноза...Чувството,зародило се от нищо и никаква се антипатия,се разраства в теб...Пропива съзнанието ти,изтрива личността ти и те прави “Hater”...Не усещаш как,не знаеш кога,нито защо,но то те завладява напълно...И ако в началото си ...