Днес, в градската библиотека, беше организирана среща с двама писатели, които представяха книгите си. Когато отидох, аз заварих там по-малко от десет човека. Това не е необичайно, никой никога не ходи на тези сбирки. Защо ли? Нека проследим един средностатистически разговор между две тийнейджърки.
"Zdrasti, muce."
"Zdrastи ma patko"
" Kvo si praika6?"
" Abe, 4eta eityka edna kniga"
"Oвca q q zareji i aide s meni na kafe"
До тази точка книгата вече е захвърлена настрани и въпросното момиче, към което се обърнахме с "муцка", е отишло на кафе. Познат сценарий, нали? Все една и съща. Българската литература се е застояла като блатисто езеро, позеленяла, неизползваема и отхвърлена. А тези, които сядат да консумират красотата на словото, се оказват затрупани от посредствени, чисто и просто глупави писания, пренатъпкани с грозни псувни, гротескови образи и комично-трагични образи. И когато напълнят главите си с тази реч, тийновете остават доволни от себе си - "Ти знаеш ли, че вчера аз свърших ...