Днес, в градската библиотека, беше организирана среща с двама писатели, които представяха книгите си. Когато отидох, аз заварих там по-малко от десет човека. Това не е необичайно, никой никога не ходи на тези сбирки. Защо ли? Нека проследим един средностатистически разговор между две тийнейджърки.

"Zdrasti, muce."
"Zdrastи ma patko"
" Kvo si praika6?"
" Abe, 4eta eityka edna kniga"
"Oвca q q zareji i aide s meni na kafe"

До тази точка книгата вече е захвърлена настрани и въпросното момиче, към което се обърнахме с "муцка", е отишло на кафе. Познат сценарий, нали? Все една и съща. Българската литература се е застояла като блатисто езеро, позеленяла, неизползваема и отхвърлена. А тези, които сядат да консумират красотата на словото, се оказват затрупани от посредствени, чисто и просто глупави писания, пренатъпкани с грозни псувни, гротескови образи и комично-трагични образи. И когато напълнят главите си с тази реч, тийновете остават доволни от себе си - "Ти знаеш ли, че вчера аз свърших една хипер яката книга". И дотам.

Не беше ли работа на литературата да ни поучава и да ни води към по-добро, а не да ни развращава, пълнейки главите ни с безродни писания? Все пак, кога човекът всъщност е знаел какво му е нужно? Той знае какво иска. Но дали това е полезно за духовното му извисяване и поглед от различна гледна точка? Не мисля. Псевдолитературата на българското съвремие удари дъното. Тя не само продължава да ни засипва с до болка познатите ни социални проблеми, но и не го прави качествено. Аз не съм литературен критик и го заявявам като читател (нека да се изкажа простичко) - Писна ми от простотии! Нека, ако ще пишем, да пишем наистина. И да започнем с подражание, добре. Пак ще е стъпка нагоре. Малцина са българските автори, които завладяват ума и ме карат да заспивам с книгата на гърдите си. Практически се броят на пръстите на едната ръка. Но техните книги са обречени да събират прах по лавиците на книжарниците, в които и без това почти никой не ходи. Къде сме тръгнали, адаши? Накъде без култура?

Но аз съм единствената на това мнение. Малцинството, което фактически отделя време за литература, не успява да вникне в произведенията. И как ще вникнеш в нещо, което няма дълбочина. Какви са тези хора, които искат да се приберат вкъщи след поредния работен ден и да продължат да бъдат заливани от всички страни от псувни, обиди, псевдореализъм и бездарие. Елементарни, Уотсън, елементарни.