Гледам снимката ти и искам да заплача, но не мога, вече не мога да плача, не и със сълзи. Но душата ме боли с тази болка, която бавно, малко по малко, те убива, кара те да се чувстваш зле, изпива желанието ти за живот, но те държи жив за да знаеш, че никога няма да имаш това, което най-силно желаеш.
Чувства - какво е това, обич - има ли я? Остана само болката, отчаянието и празните блянове. С теб мога да съм само в мечтите, или в сънищата ми, но в реалността. "Ние" не съществува.
Поглеждам се в огледалото, но не виждам себе си. Срещу мен стои и ме гледа едно момиче с празни очи. Това не съм аз. Отронва се една сълза и в стремглавия си полет надолу се губи, губи, губи. Така, сякаш изчезнах и аз за теб, за един миг. Ти никога няма да ме погледнеш с онези очи, с онзи поглед и онази, твоята усмивка. Никога повече няма да ме наричаш с нежни имена, които ме дразнеха, няма да се закачаш с мен. Никога няма да е като преди.
Ти ще си щастлив с друга, тъй като аз никога не те направих истински ща ...