(Есе – размисли на една бъдеща учителка)
Ужас!!! Не искам да го пиша това есе! Не че не мога… Ще го напиша, ако трябва, но ще бъде пълен фалш.
Трудностите се появиха още при заглавието. Не знаех как да напиша „пътя“. С главна буква или малка? (Учителю – казва Тома, – не знаем къде отиваш. Как ще узнаем пътя? Аз съм Пътят, Истината и Животът – отговаря Исус. А „учител“? С главна или малка? Дори да не е прозвище, пак не бих написала Учител с малка буква. Затова написах цялото заглавие само с главни. Написах го и се опитах да го осмисля. Не успях! Десетки варианти ми минаха през главата и всеки път си казвах: „Каквото и да означава този път – призвание, дълг, нравствено усъвършенстване… – и Учителят е човек! Понякога повратностите на живота го карат да направи па макар и една крачка назад. Да се върне. Иначе рискува да пропадне в бездната!“ И кой е този, който е роден за Учител? Не трябва ли всички да се стремим животът ни да е пример за подражание? Всеки родител е Учител. Всеки възрастен ...