Здравей, Любов,

не сме говорили от доста време май... Как си? Не можеш да дадеш отговор на този въпрос? Дали аз ще мога? Може би лека вина пронизва съзнанието ти, защото аз ти се обадих първа... Или пък си доста ядосан, защото се обадих... май не искаше да говориш с мен. Но, любов, кажи защо. Не ме обичаш вече? ЗА сметка на това аз те ОБОЖАВАМ! Не ти ли липсвам вече? Но ти ми липсваш ужасно много... Искам да те видя, да те докосна, да те целуна, да погледна в кафявите ти очи и да потъна в красотата им... Не си ли си мислел колко много те обичам...? Не си ли се чудил дали мисля за теб? Разбирам, любов, тя е по-добра! Има русата коса, която аз нямам... носи високите обувки (аз предпочитам кецове, да знаеш!) и има постоянен грим... а забравих също, че има пиърсинг и онази "готина" татуировка, която аз отказах да сложа! Да, любов, сега разбирам! Не съм ти нужна вече... имаш перфектната Барби дол за игрите си... А може би всеки път, когато я целуваш, докосваш, гледаш в очите ù, виждаш и усещаш мен...? Дали? Не знам... но и не искам... И въпреки това продължавам откровенията си с това писмо... искам да ти кажа всичко това, но не ми даваш възможност, затова ти пиша! Сега сети ли се? Сети ли се, че ме обичаш? Сега се сети, май! :)

От Твоята непозната.. :) <3