Тарантулата обича мишки. Прави им капан и ги парализира с отровата си. Те висят уплашени и беззащитни, омотани в паяжината му, и чакат смъртта си. Понякога биват изяждани още докато са живи.
И птици обича тарантулата. За тях бродира най-здравата си мрежа. Те летят свободно във високите клони, играят си и се гонят с вятъра; не виждат паяжината и се оплитат в нея като в калчища. Мъчат се да излязат, а се заплитат все повече и повече. Тарантулата идва бавно, забива жилото си и само след мнута телцето на птицата започа неритмично да пулсира и да трепери. Тя застива на място и разперва за последно крилете си. После умира.
Тарантулата мрази хората, които не приличат на мишки и на птици. Плете усърдно за тях по цял ден. Вае мрежи от суета и алчност, извезва невежество и властолюбие, арогантност и насилие, егоизъм и завист. Цели държави и общества попадат в капаните ѝ, токсикират се вековни устои и социален безпорядък завзема планетата, обримчена от всеядната злоба на тарантулата.
Тарантулата ...