Не ми изпращай цветя, ти ме погубваш с това, не ми давай напразна надежда, тя само подвежда. Не се обръщай назад, към мен не поглеждай, не искам твоя поглед да ме пронизва. Върви напред, гледай си пътя, не ще те потърся отново, не ме карай да го сторя. Просто си вече загубено минало, разкъсана нишка и болка в сърцето. И знаеш, че повече няма да дам да ме докоснеш и устни до моите не ще прилепиш. Има пред теб колко много надежда, и шанс, и всичко очаква те там. Напред в хоризонта се вгледай, виж как ново слънце изгрява за тебе, а залеза, който оставил си зад себе си с моето име, ти приеми го. И нека запазим само хубавите спомени от тази наша първа любов.