Ти и аз се срещнахме. Въпреки всички отклонения, успяхме да открием своят път, водещ ни един към друг. Един такъв миг, една такава реалност беше изпълнена с носталгични спомени. Времето беше спряло - ти стоеше пред мен, еднакво различен. Аз отново те открих.
Срещнахме се някак шеговито. Ти подаде ръка да се за да се здрависаш, а аз те прегърнах с всичка сила. Това бяхме аз и ти, намерили се след време. Всеки от нас се бе променил, но заедно избрахме да избягаме към миналото. Ти ме помита:
- Как си, какво се случва с теб?
- Радвам се да те видя! - отговорих с усмивка на лице.
Моменти като този са безценни и неповторими. Това беше ти, моето щастие. Умирах за тези очи - толкова непредсказуеми и обичащи до полуда. Думите ни бяха наситени със спомени и предчувствия, със съжаление и копнеж, със знания и недоумения, с минало и бъдеще.
Някак символично се отправихме към близката сладкарница, където за пръв път открихме своите души. Но шанс за втора първа среща нямаше. Съдбата ни показа че не м ...