10.08.2021 г., 23:13 ч.

Отлив 

  Есета » Любовни, Философски, Лични
1287 2 2
1 мин за четене

Смълчано и някак стихийно боли от изречените думи.Кораво даже напевно плаче сърцето,уплашено и тъжно е, обвито в пашкула на уморените стихийни неволи... А вятърът немирен и палав разнася драмата в песен.
Немилостиво, хапещо,ехидно идват силните думи, а после заспива в косите то, болезнено ранено, покосено, смачкано нелепо,... тупти, в дихание,ала хленчещо от горест,раздърпано и парцаливо, тръгнало към  храма на илюзиите без да знае какво ще срещне там...
Очите ми ведри преди малко сега гледат пред себе си невиждащо,притварят се във вик и стон, в неутолима жажда за споделеност. Очите ми не срещат твоите. Мълчанието ли дойде след вика?....След удара на обидата?
Нима не сме сами в свят, където любовта е толкова измамна,толкова илюзорна,толкова жегваща..,толкова изгубена?
Обичам ли ...,обичат ли ме?!... Покрусена дълбае тя- сълзата - къде, когато безкраен пир е суетата?....
Някъде се разнася ведра птича песен, ала мечтата прокървява. Самотна е душата, думите рисуват пропаст, а по ръба  бездната се терзае само от истеричен смях, лековат крясък,пропъдени дъги.После- пристъпва тишината.Тихата, сковаваща, безнадеждната, безименната тишина...Кристална, безкрайна в зародиш още....
Нямам име,нямам възраст,нямам никого...,, устните са бледи и напукани, а косите полягат върху натрошените молитви на горестното безветрие ....На отлитналата обич, на безверието, на бича от разочарованието, на отпуснатите нежни пръсти... Тънки и крехки като лист. Небето се затваря. То е като нас. То е всичко. То е начало и край. Вселена. Мит. Чудо. Красиво е. В момента. Тягосно след това. Светлина в тъмнината. Аз и Ти.Прегръдка. Отхвърляне. Зов. Бездна...

И само тази прозрачна, принизяваща тъга ме убива....,толкова е помитаща и безчувствена, толкова е беззвучно тъмна,прокълната е, затова,...секунда и толкова.....Стига ми!

А там, в безкрая на желанията... очаквам, ..., чакам  живо, притаила несгодите,впила нокти в обичта,крехка и някак свила се в поклон, с любимата си кадифената рокля,пак да ми порастнат криле...

 

.... За да отлетя....

 

Завинаги...

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??