21.07.2012 г., 12:16 ч.

Падаща звезда 

  Есета » Лични
2070 0 1
2 мин за четене

Аз съм от хората, които винаги се оплакват от нещо, винаги са недоволни от живота и най-често искат това, което не могат да имат, а щом го получат, губят интерес към него. Никога не съм искала да се променям, защото вярвам, че правилният човек ще ме хареса такава, каквато съм, а дали с трудния си характер и държанието ми ще го допусна до себе си... може би, не съм се замисляла?!

Почти всяка вечер излизам на терасата, паля цигара, наблюдавам звездите и разкъсвам душата си от мисли за всички онези пропилени шансове, които никой не може да ми върне. Мисля колко съжалявам за изгубената си любов, за това колко ми липсва и как искам да се върне... до вчера! Вчера се случи нещо, което ме накара да се замисля още повече над живота си и над това какво искам. Видях падаща звезда... Вярвам във тези неща, че ако си пожелая нещо, ще се сбъдне. И знаете ли какво? Аз, която уж искам толкова много неща, не знаех какво да си пожелая... Някой горе, от небето може би, искаше да изпълни едно мое желание или да отвърне на молитвите ми, а аз не знаех какво искам. Защо не си пожелах Той да се върне, след като Той ми е оправданието да отблъсквам абсолютно всеки друг?? Защо не си пожелах отново да бъда онази невинна и чиста душа, както преди време, защо не си пожелах да постигна целите си и да стана такава, каквато искам? А може би аз самата не искам да се променям... Може би очаквам прекалено много от живота и не съм се научила да го ценя както трябва. Но пък какво разбирам аз от живота? Едва на 18 и вече имам проблеми със себе си? Но пък колко хора знаят какво наистина искат?

Човек без мечти е като лодка без платна, колкото и брегове да има около нея, тя не знае накъде отива. Много хора биха казали да послушам сърцето си, ала може би отдавна му взех думата... може би искаше прекалено невъзможни неща или пък аз бях прекалено слаба, за да се боря?

Не зная.. Ала сега просто ще оставя нещата да се случат. Човек никога не знае какво ще последва утре. Може би някоя звезда на небето свети за мен, може би някой там горе ми показва пътя ... 

© Красимира Гущерова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да ти кажа напълно нормално е да имаме проблеми със самите нас ... Ако някой ми каже, че никога не е имал такъв проблем просто няма да му повярвам. Няма значение дали си лодка без пристанище и чакаш удобният момент да пуснеш котва някъде, защото все някога ще се измориш да плаваш и ще се предадеш на течението, или си красива и луксозна яхта, която посещават всякакви непознати лица, хора оставящи някакъв си отпечатък върху нещо, което въобще не ги интересува .И аз бях някъде из бурното море, бягаща чакаща бурята, която ще сложи край на мъчителното плаване ... ала уви не стана така ... тази буря я няма ... и не зная дали ще дойде ... но знам, че все някога, някой без значение какъв е и какво прави, без значение дори как го прави ще се появи като лъч светлина в тъмният тунел и ще даде смисъл на всичко ...
    Успех в търсенето на твоето пристанище ...
Предложения
: ??:??