17.11.2004 г., 16:31 ч.

Памет и забрава 

  Есета
7221 0 5
1 мин за четене
Памет и забрава
Слънцето попитало човека дали не го забравя вечер, когато то се скрие зад хоризонта. Той отвърнал, че тогава пали огън, за да го помни дори и в мрака. Слънцето попитало човека дали не го забравя в сивите, дъждовни дни, когато тежки облаци го скриват. Той отвърнал, че тогава дълго се вглежда в небето, за да улови и запомни случайно промъкнал се лъч. Слънцето попитало човека дали някога ще забрави топлината му. Той отвърнал, че вечно ще помни светлината, която озарява деня му. Слънцето се усмихнало доволно. Някъде, вътре в него, горещото му сърце преливало от гордост и обич. През този ден то разпръсквало щастието си над цялата земя.
Луната попитала човека дали не го забравя сутрин, когато първите лъчи го будят. Той отвърнал, че през целия ден споменът за красотата на нощта го преследва. Луната попитала човека дали не го забравя през дългите летни месеци, когато тя изгрява така късно и залязва тъй рано. Той отвърнал, че в горещите часове го крепи единствено споменът за хла ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Маркова-Колева Всички права запазени

Предложения
: ??:??