Имало едно време България. Имало едно време българска доблест, която побеждавала и непобедимите...
Одрин,14 април 1205 година:
Напрегната тишина. Въздухът не помръдва, сякаш е затаил дъх заедно с бойците на цар Калоян. Само тревките крехко потрепват от тежестта на нещо страшно приближаващо. Вече се чува тътенът от конски копита. Чува се и дрънченето на рицарските доспехи. Първо се появява куманската конница, която е отишла да предизвика латинските рицари, за да тръгнат да ги преследват и така да бъдат насочени към труднопроходимата местност, където е разположена българската засада. Появяват се и рицарите, начело с граф дьо Блуа. Изглеждат страховито - лицата им са скрити зад зловещи шлемове, телата са им защитени от тежки брони с инкрустирани кръстове, носят дълги копия и масивни мечове. Неудържима лавина от желязо! Но доспехите им са колкото внушителни, толкова и смешно безпомощни пред ловките, леко и удобно въоръжени българи. Въпросът е само да влязат в засадата. Текат напрегнати мин ...