Наскоро получих инфарктно писмо. Все едно отворих вратата на зле натъпкан с гадни квалификации шкаф, които ми се посипаха по главата. Не беше анонимно. Поне на пръв поглед - отдолу се мъдреше някакво име, което ми прозвуча познато. А Гузната ми съвест услужливо ми подхвърли поне няколко неща, заради които някой би могъл да ми пише така. И подобно на онези старци, готови веднага да дадат 2-3 хиляди лева на измамниците, които им се обаждат с думите: "Синът ви е в полицията. Блъсна човек. Дайте толкова и толкова да го пуснат", аз тутакси реагирах по същия начин - С отговор. Преди изобщо да помисля, че писмото идва от непознат адрес! Можех ли да предположа, че "ужасно съм разочаровала" съвършено непознат човек!?
И отгоре на всичкото - това: "И не си мисли, че хора, които ти се правят на приятели... единственото ти оправдание е, че нямаш никаква представа за..." Заболя ме от мисълта: "Ами ако наистина..."
Спомняте ли си приказката на Андерсен "Перото", в която с лекомислен патос и възмущени ...