1. • Комплекс за съвършенство.
   • Най-съвършена е система с възможно най-малко елементи.
   • Всеки елемент по-малко прави системата с една степен по-стабилна – много по-малко свръзки между елементите за разпадане, както и един елемент по-малко за повреждане.
   • Съвършената система ще бъде с безкрайно малко възможни елементи, т.е. един, но при това положение няма да има система, а цяло, поради което системата ще умре, а предпазването от това означава усложняване.
   • Усложняването на системата води до нейното унищожаване от пренатрупване на елементи.
   
   Пример: Машините се усложняват, за да имат повече функции. Машина с един гугол [единица със сто нули (100000000000000000000000000000000000000000000000000000
2. 00000000000000000000000000000000000000000000000)]

елементи, направена в днешно време, надали въобще ще може да се конструира работеща. Дори това да стане, нейната повреда би била елементарна.

1. • Комплекс за елементна градация.

   • Хората смятат, че всичко в света се гради на множество нива, от най-просто към най-сложно.

   • Какво тогава е по-просто от най-простото?!

Представи си, че си фотон. Щрак! Събираш се с други и ставаш квант. Щрак! Събираш се с други и ставаш светлинен сноб. Щрак! Удряш се в ядро и вече си атом. Щрак! Свързваш се с други и вече стана молекула. Щрак! Свързваш се пак и стана съединение. Щрак! Продължаваш да се свързваш и ставаш цяло тяло. Щрак! Вече си живо същество. Щрак! Еволюираш – ставаш по-бърз, по-силен, по-издържлив и по-умен. Щрак! Стана човек – вече си всичко!

Колко простичко, а? Малко щрак-щрак и обяснихме целия свят. Това, че не знаем кой е първият елемент и това, че не съществува такъв, не е много притеснително, предполагам. Затова, какво пък, продължавай да си щракаш, току-виж си направил някой хит, в крайна сметка щракането с пръсти не е за всеки. Освен това всяка безумна теория се нуждае от усложняване – да стане по-„съвършена”.