На мен...
И най-вече на нея!
Печеля.
Вниманието й, доверието й!
Чакам я да се наиграе... или да разбере...
Или да разбере!
Усмивката се закривява по краищата надолу.
Крие я, крия я.
Детска история – стара като света.
Не ми е тъжно и не плача.
Скришом гледам луната...
Дето я няма, защото е облачно, по дяволите! ...