На всички ,които живеят само с маски в бясна надпревара с времето
Ферията от цветове като във фокус се сливаше с шума, с фалшивите усмивки и блясъка. Като бурени растяха колосални силуети, със сиви очертания. Шумът заглушаваше всичко, а празният смях поглъщаше тишината. Едва ли пеперудите на мрака чуваха истинската музика, едва ли нещо истинско достигаше до съзнанието им. Маските иронично се въртяха в безумния танц на своето падение. Карнавалът бе живота им и с бесен ритъм ги носеше. Пеперудите губеха представа за себе си, но и дали изобщо някога са знаели истинската си цена. Блазнеше ги само нетрайното и алогичното... те живееха за момента, в който са над всичко и всички. В лудата надпревара с времето те оставаха повърхностните и лесно променливите същества. Зад маските не присъстваха пълнокръвни човеци, нито пък животни... Безумният им полет едва ли може да се класифицира, защото ако рискуваш да го определяш, би се заплел в един твърде празен свят. Смехът и мислите им носеха пустота, ...