Пет неща, които свързвам с Коледа - 1. Детството

Пет неща, които свързвам с Коледа? А защо само пет? Мога да изброя петдесет и пет. Или не - сто и пет! И всяко от тях ще е неповторимо и единствено свързано с този празник.

Ще започна от детството. От спомена за бабината стая с бумтящата до червено печка. Заскрежените с ледени листа и цветя  прозорци. Малката дупчица в тези ледени кристали, направена от нагорещена на печката стотинка. Гледката на затрупания от сняг двор, увисналите до земята клони на дърветата, калпаците от сняг на диреците на оградата. Песента „...Де е на двора старият пън?..." А вътре в бабината стая е топло и уютно. Баба е запретнала ръкави и точи огромни, тънки кори на масата. Слага разтопено масло, настъргана тиква, захар, а аз ръся по кората счукани орехи. После слага коледния тиквеник да се пече във фурната. Ухае на тиква и канела. Елха няма. Баба казва, че е грехота да се сече цяло дърво за едната украса. Може би защото баба е балканджийка, израснала е до гората и умее да я цени? Но по стените има елхови клонки. От тях се носи свежестта на гора и смола. Украсени са с бонбони „Лакта", онези с разноцветните станиолени обвивки. Сини, червени, жълти и зелени станиолчета, а отгоре целофан! Перфектната украса! Хем няма опасност да се счупи, хем не изисква съхранение до догодина. Защото е вкусна и до края на празника нищо не остава от нея! Е, понякога баба се смилява и вади нова украса от дълбокия сандък със съкровищата, който държи заключен. И я закачаме по елховите клонки, но и тя не се задържа задълго там... А привечер пристигат гостите. Леля, вуйчо и двамата ми братовчеди. Възрастните сядат на трапезата, а ние момчетата започваме луда игра! Докато не се уморим и не се присламчим към масата на възрастните. А там вече разговорите са се насочили към отдавна отминали времена. Истории, които се разказват всяка Коледа и които винаги съм слушал като за първи път... После изпращането. Братовчедите реват. Вуйчо се смилява и великодушно дава разрешение. Ура - ще спим заедно! И се натъркалваме тримата внуци на бабината спалня.  А от крайчеца има малко място и за нея. Гасим лампата. Огнени езичета танцуват по тавана. Ето това е лисица, това е вълк, мъничко потрепервам и се сгушвам в баба. Братовчедите хихикат, а баба ми шепти, че огнените зверове не са нищо друго, освен отражение на пламъците от печката с въглища. Как е възможно?! Дупчицата на плочата на печката е толкова малка, а бягащите пламъци по тавана - огромни! Затварям очи и се мъча да ги забравя. Вслушвам се в думите на баба. Разказва за детето Исус, за животните, сред които се е родил, за мъдреците, дошли да го видят. Разказва за коледари от нейното детство, за снежни преспи по-високи от къщата! Навън има много сняг, стига до кръста ми, но не мога да си представя сняг до покрива на къщата. Баба говори тихо, за да не събуди дядо, който сладичко си похърква на другото легло. Хвърлям крадешком поглед към бабиния таван. Пламъците са намалели. Само някакви малки мишлета се гонят там. Е, те поне не са страшни. Успокоен затварям очи и заспивам. Коледа е!