6.05.2006 г., 11:02 ч.

Пиромания по Великден 

  Есета
2119 0 4
2 мин за четене
Това няма нищо общо с яйцата. Аз обичам яйца. Има общо с кокошките и пауните. Да
не се засягат птиците...
***********************************************
"Забрави Бизнеса, Всичко е лично!"
Дон Вито Корлеоне


Това е един опит да бъда
рационален и да не обрека на забвение и без това рядко спохождащите ме спазми на
мозъчна еякулация, да отдам заслужената лепкавост на прекия дразнител и
най-подходящ консуматор на това ми състояние- белия лист. Липсата на конкретен,
интересен, дори скучен лирически обект ме скланя; подлагам се доброволно на
собствените ми експерименти: тъпча девет десети плацебо с надеждата да
синтезирам липсващия пенкилер преди да ми се е наложило да се третирам с
неизменната, неизбежна , самотна, отрезвяваща ( пак тире )- десетата част на
дванайсетата нощ. Шири се силно заразен, злокачествен, протогенен, няма друг
такъв, мрак. Надсмивам се над изглежда неунищожимия ми романтизъм; паля свещ, за
да търся предателски сухо, потенциално паляемо кътче в мочурливи,
органично-пихтиести маси инертно месо; привижда ми се дори някаква святост в
ореола от насекоми и дребни двукраки оперени (такива характеризиращи се с
наличието на оперение, не парадно дървещите рядка перушина), който, вместо да
омъглява демоните до състояние на девици и да задоволява с охота припознавания
традиционен геоцентричен модел, все по-ясно отграничава появяващия се по метода
на изключването, блян. Наближава моментът на поредния пазарлък с
Действителността- тя предлага вместо да гори- да тлее, но, само и единствено ако
се съглася на простичък компромис, на един единствен акт. Да духам. Свещта. Дори
скала ми е намерила, непротивяща се на екзематичното присъствие на фосфорициращ
мъх. Да духам или да не духам, о, бедни ми братко? Не е дилема, просто
трагикомична проява на театралност. Може би самоуверен е подходящото
самоопределение... уверен в това, че усилията и рискът да загубя себе си,
бидейки себе си, колкото и да са големи, са нищо в сравнение с алтернативата да
бъда не-себе си. Дори за миг... С басово прочистване на гърлото, лицеприятна
усмивка и лек наклон подвеждам към отпускане преди предвкусваната кулминация уж
опитния изкусител. И докрай сценичен, обръщам се към публиката, с жест и мимика,
почти комичен, свалям маската. Ръмжене гърлено, гримаса, бойна стойка. Облизвам
пръсти, псевдоеротичен, пригасям филтъра. Сега е мрачно вече. Нападам рязко,
хапя. Разкъсвам. И в гротеските останки намирам факла и кибрит. И туба с бензин.

© Марвин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??