Dear You,
Всички подобни писма започват с идеята колко е трудно да бъдат написани. Не мисля, че ми беше реално трудно. Чувствам се сякаш ти говоря, а това винаги ми е било лесно. Понякога дори не се налагаше да го правя. Не ме познаваш много добре, но ако започнеш да се опитваш да го направиш, ще разбереш колко ми е трудно да се държа нормално пред теб. И така изключихме момента с трудностите, но все пак трябва да ти кажа нещо такова. Срещнах някого. Не знаех, че ще се случи. Реално си мислих, че го познавам, но се заблуждавах. Толкова е луда и истинска, че даже се плаша. Не съм го търсил. „Беше перфектната буря“. Тя казваше нещо, на мен ми беше трудно да отговоря, опитвах се, притеснявах се. Осъзнавах какво следва. Съзерцавах и се усмихвах тихичко. Повярвах в Бог и себе си. И сега усещам онова гъделичкане в корема, че тя може да е това „нещо“. Кара ме да се усмихвам леко невротично или с наполовин скрита болка. Това си ти. Не гледай толкова учудено! Хубавите неща се случват. Това са д ...