Ах, Красавице. Права беше. Права беше като каза, че ако беше тук... нямаше и да си помислям да правя и половината от всичко това...
Нямаше и то не защото щеше да ми забраняваш да го правя, а защото щеше да ме насърчаваш да не го правя...
Ах...
Красавице...
Ти как си?
Знаеш ли? Сънувах те, беше доста притеснена, но всичко е наред не го мисли.
Липсваш ми. Липсва ми косата ти в лицето ми, липсва ми усмивката ти.
Не се притеснявай за мен. Аз ще се оправя, нали ти обещах...
Лек ден и много усмивки.
© Слънце Антимов Всички права запазени