Привет,Любов!
Не желая да ти правя поредния скучен,макар и изпълнен с трепет анализ.Искам да ти напиша писмо-такова,като в миналото.На листа от пергамент,ухаещи на розов цвят,изпълнени с цялата нежност на влюбена девойка.
И така в един прекрасен юлски ден бях в градче,далечно от родния дом,по покана на близка приятелка.В смях и закачки дните се нижеха...Една вечер освен познатото ни скромно обкръжение от един порядъчен и съвестен младеж,попаднахме и в това на местната шумна гвардия от млади мъже.По странно стечение на обстоятелствата градът се къпеше в тъмнина (заради може би случайната липса на ток именно в този късен час ) и мистиката от новите познанства се усилваше.Разбира се с песен на уста и без много усилия,единственото светло кътче бе намерено.Понякога се чудя на липсата на романтика в човешката същност.Сякаш за миг животът затваря зорките си сиви очи и дава шанс на душата да стигне до изконната нирвана.Но колкото и неприятно да звучи "материалното" у нас отново победи.Светлина ...