Създателю! Аз не зная как да Ти благодаря, освен с Любовта, която е завладяла цялата моя същност...
Коленича пред Теб и Твоя-мой свят, който си ми подарил!...
Стоя в подножието на Тодорините кукли в Балкана-исполин и благоговея! Душата ми е пълна с толкова обич, толкова вълнения, толкова щастие, че ми дай сили да поема всичкото това богатство, да го съхраня в себе си, за да ме топли в идните дни, които си ми отредил!...
Обожавам планината Ти! Слухът ми е наситен с толкова много вълшебни звуци-птици пеят в многогласие, ромони рекицата пред мен, шепне ми нещо на ушенце лекият повей на ветреца откъм гората и гали нежно лицето
ми, роши косите...Високите върхари на дърветата , покрили къдравото било на планината, нещо си говорят с облаците.А те в ефирно-лека мъглица са ги прегърнали с любов, улисани в оживен диалог... Пък и слънцето им се усмихва от време на време, спори нещо с облаците... За какво? Тяхна си работа, те си знаят!...
Създателю, пощади очите ми! Те непрекъснато сълзят от възхи ...