Писмо до Създателя

          Създателю! Аз не зная как да Ти благодаря, освен с Любовта, която е завладяла цялата моя същност...

Коленича пред Теб и Твоя-мой свят, който си ми подарил!...

    Стоя в подножието на Тодорините кукли в Балкана-исполин и благоговея! Душата ми е пълна с толкова обич, толкова вълнения, толкова щастие, че ми дай сили да поема всичкото това богатство, да го съхраня в себе си, за да ме топли в идните дни, които си ми отредил!...

    Обожавам планината Ти! Слухът ми е наситен с толкова много вълшебни звуци-птици пеят в многогласие, ромони рекицата пред мен,  шепне ми нещо на ушенце лекият повей на ветреца откъм гората и гали нежно лицето

ми, роши косите...Високите върхари на дърветата , покрили къдравото било на планината, нещо си говорят с облаците.А те в ефирно-лека мъглица са ги прегърнали с любов, улисани в оживен диалог... Пък и слънцето им се усмихва от време на време, спори нещо с облаците... За какво? Тяхна си работа, те си знаят!...

      Създателю, пощади очите ми! Те непрекъснато сълзят от възхита. Бистрите солени капчици пролазват по лицето м , аз им се усмихвам неволно, но не мога да ги спра ... Това взривено мое щастие, Ти ми дари,

Създателю! Очите не спират да обхождат горите, билото на планината, стремителния бяг на пенливата и бъбрива рекица... Гората се облича в зелена премяна, нашарена в бяло от цъфнали храсти. Тревният килим под краката ми е изпъстрен с нежни цветенца- маргаритки и с пъстротата на булините гащи...

    Създателю,Ти ли ми дари това неспокойно сърце, което не може да спре да се радва, колчем се взре в Твоя-Мой свят, неописуемо богат. Затова БЛАГОДАРЯ и приеми с поклон цялата моя ЛЮБОВ !

                                                                            Павлина Иванова-гр. Вършец, 7 април,2017 г.