Ще ви разкажа за едно лицемерие, което не приемам и не разбирам. Което превръща изричащия в лъжец, който иска да заблуди някои хора, конкретен човек, но преди всичко да измами себе си… неуспешно! Чувам го често около себе си. От приятели. От познати. Случайни хора. От любимия. Скапан театър, в който е ясно и за двете страни, а в повечето случаи неясно за едната, че това е предварително написана история с тъжен край! Какво очаквате? Че е възможно подобна „чистота” и „невинност” да завърши щастливо? Дразнеща съм. Не ви казвам за какво мисля. Кой е този трън, който се опитвам да извадя с игла от думи, от съзнанието си?! Ще ви кажа! Без да бъда лицемерка като половината свят, който симулира позиция, обратна на моята. Не съществува приятелство между мъж и жена! Да, изяжте ме с парцалите! Не съществува! Изгорете ме на клада и оплюйте! Няма такъв филм! Има, ама само на филм! Лъжци! Наричам ви така (тези, които „вярвате” в него (и няма да спра да говоря преносно за вас и да ви окичвам с кавичк ...