> Стоях под дъжда… Стояли ли сте някога под дъжда? Под пороя на века… под капките на новото начало? Напоследък нямах много време за нищо…
>
> Гледах през прозореца на стаята, от която никога няма да изляза и мечтаех да стоя под дъжда и да усещам капките му… И ето сега! Сега съм под дъжда и мислите ми идват и си отиват като капките паднали от небето… Небето… то е толкова тъмно, а е едва три следобед…
>
> Стоях тук, седнала на тротоара, загледана в небето, очакваща всяка следваща капка, която да се стече по лицето ми… Беше хубаво. О, Богове и Демони – беше дяволски хубаво!!!
>
> Стоях и си мислих за всичко това, което няма как да променя или как да направя по-хубаво…